* * *
Слънцето с поглед на безумец
гледа бой на петли.
В усоето изтича кръвта на ранено дърво.
Затваряш очи и се молиш.
И сякаш някой те е изваял от сол,
а косата ти е дълга, дълга,
от бяла свила.
© Ивона Тачева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.12.2008, № 12 (109)