* * *
В този мрак как мога да позная
дали залитащият силует
навън си ти.
Примигвам в бъдеще несвършено,
когато ти се връщаш.
И тук, когато замълчи нощта,
към два, към три (препуска времето!)
на нашата тераса няма никой.
Няма незавършена луна,
няма паднала звезда.
Защото в стаята, разрошени,
полусъблечени,
тепърва ще зачеваме Вселената...
© Елена Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.08.2005, № 8 (69)