Дора Кърпачева - Един обикновен урок по тайминг

ЕДИН ОБИКНОВЕН УРОК ПО ТАЙМИНГ

Дора Кърпачева

- И така, дами и господа, на работа!

На всички бе омръзнал високопарният тон, с който госпожа учителката се обръщаше, когато изпращаше поверената й група да се рови сред древните боклуци. Днес в занятието щеше да участва и стажант на възраст към 500-600 години, много меко излъчване, симпатяга. Млад и хубав. Непостижимо! Върховно! Супер!...

- Моля, разделете се по двойки и когато сте готови, съобщете ни.

И госпожата поведе скучен разговор със стажанта, обяснявайки му всички подли номера на даскалите - как да те засекат, ако акълът ти не е зает с работа, а, да речем, в момента си разменяш светлинна енергия с някое момиче... ако си пострадал, макар че как може някой да си изпати сред куп мъртви вехтории?... С една дума, госпожата се слагаше на младичкия стажант, само дето изчанченият й от даскалуване разум просто не знаеше по-човешки начини за свалка.

- Напомням ви - обърна се тя отново към учениците, - че това е древно летище, вид старинен транспортен възел. Оттук хората групово са пътували до различни точки на планетата. Разгледайте компонентите му, изпробвайте, вслушайте се и тогава извършете прехвърлянето. Лъчевият коридор за докладите ви е отворен. Искам да получа пълна картина за всичко случило се тук на 15 юли 2165 година. На работа, дами и господа!

И учителката изчезна заедно с хубавия стажант.

Всички се разпиляха из коридорите и залите на древното летище.

- Какво е това? - Роана размахваше някакъв дребен предмет. - Не стреля, не излъчва и не поглъща лъчи... Не е оръжие. Какво ли са правили с това нещо?

- В историческия ми Справочник е наречено “печат”.

- Дето е печатало букви?! Някой е писал книга на летището?

- Дрън-дрън! - изгуби търпение Тагон. - Справочникът казва, че с това са подпечатвали документи... Например, билети.

- Какво е “билети”?

- Слушай, що не си попиташ твоя Справочник? Аз да не съм ти забавачка?

- Казва се “бавачка”.

- Все тая. Активирай си Справочника и ме остави да помисля.

- Не разбирам - обади се след малко Роана, - защо на човек му е трябвало разрешение да пътува?...

Учителката и стажантът се бяха разположили в уютната пространствено-времева капсула.

- Както се казва, чувствайте се като у дома си - рече госпожата. - Тук имаме шишенца с аромати на плодове, запис на течаща вода. Лично аз смятам да пийна мирис на кафе, каквото са правели тук в древността.

- И аз бих опитал кафето - присъедини се стажантът.

- Отпивайте по малко, съдържало е кофеин, може да Ви разконцентрира, а сме на работа.

- Вкусно... Знаете ли на какво ми прилича? В детството си обичах мирис на шоколад. Кафето е почти като него.

- Така е.

- Какво ли правят сега учениците?

- Ще стигнем и до там. Винаги им давам малко време да се огледат и ориентират. Имат нужда от това, духовете им са млади и незрели. Искат да пипнат старинните вещи, да си поиграят... След малко като надникнем там, ще видите, че нито един от групата не е започнал същинското изследване.

- Защо ги оставяте да губят време?

- Те се нуждаят от това време! Обстановката им е непозната, предметите също, а им предстои среща с още по-непознати хора...

Докато говореше, госпожата активираше обзървъра.

- Ако не се намесите, ще разпердушинят летището - каза стажантът.

Две от момчетата бяха намерили пожарните коли и обикаляха из коридорите, стълбите и залите с надути сирени. Други двойки си играеха със самолетите на пистите.

Три момичета рисуваха с червило по огледалата на тоалетната и разливаха парфюм по земята.

Двамина бяха влезли в медицинския пункт и биеха инжекции на куклата за учебни тренировки.

- Нека сега да ги накараме да осъзнаят какво вършат - рече госпожата и включи симулатора.

Летището мигом оживя. Коридорите се изпълниха с народ, който при вида на хвърчащите пожарни коли се разбяга с грозни писъци. Пишман-пожарникарите се сблъскаха, слязоха от колите и с разширени от ужас очи гледаха агонията на убитото от тях куче.

В самолетите, кандилкащи се между небето и земята, пътниците изпаднаха в паника и се нахвърлиха върху “пилотите”, които до този момент се забавляваха.

В тоалетната влезе чистачка и, като размаха мокрия си парцал пред носовете на момичетата, взе да чисти червилото от огледалата. После лисна кофа вода на пода и опръска злополучните художнички от глава до пети.

Куклата в медицинския пукнт оживя, развика се, че я боли и фрасна по един юмрук на “докторите”.

След малко шумът на летището секна, пътниците, персоналът, всичко изчезна и се възцари глуха тишина. Госпожата бе изключила симулатора.

- За учениците това е гадният начин да им напомня, че трябва да започват работа - рече учителката. - Но, виждате, налага се.

Стажантът се усмихна. Знаеше го от опит.

Светлинното табло подаде сигнал за връзка.

- Да, Роана? - учителката веднага се включи.

- Госпожо, какво са духали древните?

- Някой ти предложи цигари ли, Роана?

- Не. Казаха: “Да го духаш!”

- Кой ти каза това?

- Ами, един... човек. Само исках да го попитам нещо. Какво е имал предвид?

- Вулгаризъм. Древен вулгаризъм... А защо си сама?

- Тагон отиде да разгледа подземието, а мен ме е страх...

- Стой там, където си и чакай Тагон. Сега ще го извикам.

- Аз ще намеря момчето - предложи стажантът.

- Действайте! - съгласи се учителката.

И взе да разглежда записките, които учениците попътно си водеха, докато изследваха летището. Петнайсети юли е бил горещ ден с повишена К-3 активност. А за духовните същности то е като пълнолуние за биологичните твари.

Впечатленията на учениците бяха - учителката се усмихна, - че летището е било крайно неуютно място, където хората тичат, блъскат се, разговарят любезно с проверяващия документите или багажите, но всъщност им се ще да го удушат... Пътниците са неспокойни и бързат. Някои се страхуват да летят, но летят. По правило, всички мислят едно, а казват друго. Много негативни излъчвания. (Има си хас! При това повишено К-3 върху планетата ...)

Киа не бе успяла да се вмести правилно в параметрите на древните, бяха я взели за дух, привидение, призрак, и който от биологичните хора на 2165 година я срещнеше, блещеше очи и пищеше сред общия кикот на съучениците й. Госпожата се намеси, подсказа на шашардисаната Киа нужните параметри и прекрати “лаф-муабета” в учебно време.

Дзинг си бе навирал носа в захвърлена празна бутилка от уиски, изгубил кондиция, или, както се е казвало, пиян, паднал вътре и сега отчаяно се търкаляше заедно с празното шише. А, не! Достатъчно легенди за духове в бутилки! Госпожа учителката незабавно измъкна пострадалия млад изследовател и го изпрати в училищния лечебен център - да го свестят.

Иначе, като цяло, групата се справяше добре. Всички успешно се бяха прехвърлили в далечната 2165 година, задействайки способност, каквато и древните са имали, но като не подозирали за нея, строяли някога разни машини на времето. Учениците бързо се бяха ориентирали в древния свят и почти без произшествия се бяха вписали в него. Бяха се научили на мъничка шмекерия - правеха почти незначителна промяна в един от параметрите си и в резултат ставаха невидими за древните, като непрекъснато контактуваха помежду си.

Записките за случилото се на 15 юли 2165 година се трупаха в общия изследователски дневник на групата. На този етап учениците наблюдаваха, изследваха взаимовръзките, споделяха впечатленията си. Тези момчета и момичета бяха утрешните тайминг-специалисти, на чиито рамене щеше да падне освобождаването на цивилизацията от мита за края на света. Всичките културно-исторически общности на тая планета бяха родени с този дефект - слабост, подвластност на злото и оттам - неизбежните митове за наказания и ужаси. Тайминг-специалистите бяха лекарите на цивилизацията. Работата им бе да се появяват в миналото в ключови моменти и да предотвратяват насилие, да вдъхват кураж, да се присъединяват към слабия и да го учат да бъде силен духом. Неумеещите да различават степените на духовната йерархия древни хора ги наричали “ангели”. Работата на тайминг-специалистите бе много по-земна и прагматична. Чувството за вина, митът за края на света се бяха впили в човешкото съзнание и трябваше да бъдат преборени, за да може цивилизацията успешно да смени нивото на съществуване... През 2292 година планетата била завладяна от чужд вид, наричан с общото название “извънземни”, вид, който се опитал да асимилира хората и разбрал грешката си едва когато те масово започнали да измират от болести поради дисхармонията между биологично тяло и негоден за него дух. Щом станало ясно, че няма да имат полза от човешките тела и енергия, извънземните напуснали планетата, като я оставили в кошмарна разруха. Докато човечеството бавно и мъчително се съживявало, то открило своите неподозирани възможности. Но недъзите на съзнанието останали. Според изчисленията на историците трябвало е в зората на извънземната инвазия да се появи лидер на оформящите се сили за защита на планетата, но такъв нямало. Нещо в миналото било попречило това да се случи. Според хипотеза, излязла из средите на тайминг-специалистите, несъществуващият лидер на съпротивата е бил от тъй наречените “неродени деца”, чиято поява на бял свят е била осуетена от неблагоприятно събитие в живота на някой от техните родители.

Госпожа учителката размишляваше и заедно с това следеше работата на групата. Слан докладва, че на летището се готви отвличане на самолет.

- Прегрупирайте се в района на застрашената машина! - нареди учителката. - Всяка от жертвите е минус пет точки в оценката ви за страдание, което ще съпреживеете. Те са биологични като зайците, но чувстват и виждат света като нас! Не губете време и енергия, съсредоточете се върху хората, които трябва да осуетят отвличането!

В един момент госпожата си даде сметка, че доста отдавна нямаше вести от стажанта, от защуралия се из подземието Тагон, а също и от Роана, която обикновено не спираше да бъбри и да задава въпроси. И понеже на обратната връзка никой от тримата не се отзова, учителката включи пулта за наблюдение и връзка към дежурния училищен педагог и незабавно се отправи към подземието. Още докато навлизаше в сервизните помещения, по ума я блъсна вонята на насилието. Не трябваше кой знае какво изкуство, за да стигне до източника. Те всичките бяха там: трима, древни отрепки в служебни униформи, стискаха устата на ужасено момиче от персонала и събуваха гащите му; стажантът и Тагон, бяха парализирани от някакъв унес - подвластни на сексуалната възбуда на древните насилници. Там беше и Роана, почти припаднала от ужас.

Госпожа учителката зашлеви стажанта през лицето. Той отговаряше за учениците и не бе се справил. Трябваше незабавно да дойде на себе си.

- Тагон! Роана! - гласът на учителката режеше като нож. - Да не искате да си помисля, че сте слаби ученици?! Какво се прави в случай на насилие? Не го ли сторите сега, ще се връщате тук във времето толкова пъти, колкото ви е нужно, за да се справите!

Първа се съвзе уплашената Роана. Дали от стреса или просто така се получи, тя моментално извърши свързването. Жертвата спря да се дърпа в ръцете на насилниците, защото Роана загнезди в ума й мисълта: “Нищо няма да ти направят! Не бой се!”

Миг след това Тагон връхлетя в объркания мозък на затиснатото момиче, превърнал цялата си сексуална възбуда в ярост.

- Грешка! - отбеляза учителката. - Злобата обезсилва човека.

Тагон разбра. Жертвата се изпълни с воля за свобода.

А стажантът просто разля в ума на хванатото момиче усещането за сила.

“Сега!” - викнаха помощниците на момичето.

Сигурно след време самото то нямаше да повярва, че се е справило с трима мъже, че ги е млатило със страховита сила, но фактът си беше факт. Не успяха да го изнасилят. Момичето се размина само с уплахата, която по-късно госпожа учителката сне според изискванията за бърза помощ на пострадали. Нито момичето от персонала, нито който и да е от насилниците продумаха за случилото се пред някого. От този ден нататък тримата мъже боготворяха стъпките на това девойче по земята. Техните колеги шушукаха, че им е “захлопала дъската”, но не бяха прави. Три свини се бяха вчовечили, а то бе постижение на тайминг-училището. Нали не очаквате, че негови възпитаници ще оставят дивата агресия у доказан насилник, който може да навреди още някому?

Впрочем промените предстояха. От дирекцията съобщиха по учебния канал, че шефът изисква цялата група в кабинета си.

“Кой където се намира, готови за пренасяне!” - даде сигнал секретарят.

И само за броени мигове всички се изсипаха в училище и взеха да премигват от светлината. Шефът постоянно сменяше интериора на кабинета си, сега явно бе вградил някъде твърде силни лампи.

- Вие, както виждам, още не знаете какво сте направили - каза директорът.

- Какво сме направили? - попита някой от групата.

- Ето това! - и директорът отвори прозореца.

Светлината идеше отвън. От всичко наоколо, даже от хората в стаята, струеше светлина.

- Друго ниво на съществуване... - промълви госпожа учителката.

- Стига бе! - чудеше се групата.

- Това ли е Раят от приказките на древните?

- Значи, мога да се изтегна върху някое облаче.

- Къде ми са крилцата?

Всички се разсмяха.

- Аз не разбрах как сме го направили? - обади се Роана.

- Седнете, дами и господа - покани ги шефът. - Вие, нашите възпитаници, решихте задача, над която работиха много тайминг-специалисти и това ме прави ужасно горд и щастлив!... Докато Слан и другарите му се бореха за живота на пътниците, - поздравления, момчета и момичета!, няма нито един пострадал... - госпожа учителката ви правилно прецени, че нейната помощ е по-нужна при Тагон и Роана. У мен е историческата справка за момичето, което те и колегата стажант спасиха от изнасилване. Без тяхната намеса младата дама щеше да понесе тежки психически травми и в резултат никога нямаше да е способна да изпитва любов и да прави секс. Затова и нямаше да роди лидера на земната съпротива срещу чуждата инвазия. А ние нямаше да познаваме новия свят, в който встъпват всички успешни цивилизации. Ще го кажа само веднъж, тъй като не искам да вирвате носове - дами и господа ученици, вие сте голяма работа!

- Без госпожата изобщо нямаше да се справим - каза Тагон.

- Вярно е - потвърди Слан. - Тя ни научи защо, какво и как да правим при насилие.

Стажантът не каза нищо. Той взе ръката на госпожата и я целуна. Директорът го последва.

- Е - рече учителката, - май приказките за Рая ще се окажат верни... Но вие - обърна се тя към групата - не се гответе да хвърчите из облаците. Утре ще очаквам на бюрото си по един хубав доклад за Нерон.