Димитър Краев - Топката

ТОПКАТА

web

Топката,
която подскачаше
по белите плочи на дните,
издъхна сред тръните.

Топката,
която прехвърли
стената на детските мисли,

като сълза се търкулна
по острите скули на времето.

И се сбръчка телцето й,
пълно с небе.