* * *
Дълго слънцето мъкна на гръб,
а животът се свечерява.
Връстник съм на самотата
и на вкоренените си
сандали.
Още чакам на масата
да седне себеподобен.
И за малко, от скука -
не измислих часовника.
Невръстно, като дете
времето бавно подрежда
хаоса.
Още малко ще чакам -
докато камъкът стане
на пясък.
© Димитър Краев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.12.2005, № 12 (73)