ЗАТОВА ЛИ!
За да останат
за спомен
после
чаши
с полепнали длани
и безкрайно целувани фасове?
Затова ли там
така се кикоти -
мазно -
дъртата циганка,
която гадае
шарено бъдеще
по петна от наздравици
върху жална покривка,
изморена
от толкова дълго и шумно поръчвано
здраве и щастие?
Затова ли!
Затова ли
там
плаче една обеца на дивана?
© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2006
Антоанета Добрева. Навреме. Варна: LiterNet, 2006