ЗА УТРЕ
Вечер пиша писма с тебешир.
Писмата са дълги колкото пътища, а аз ги изтривам.
Затова после се лутам
в противоречивото единство на множество различни гласове,
които пеят безкрайния познат канон.
Ето този:
Сутрин рано, сутрин рано, в неделя, в неделя, камбаните бият, камбаните
бият, бим...
Сутрин рано, сутрин рано, в неделя, в неделя, камбаните...
Сутрин рано, сутрин рано, в
неделя, в...
Сутрин рано...
Най-накрая,
в неделя,
когато забият камбаните, ето така: бим-бам-бум, бим-бам-бум...,
всички въпроси и отговори се помиряват,
а аз мисля за утре.
Може би затова всяка нощ ми звучи като събота.
© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2006
Антоанета Добрева. Навреме. Варна: LiterNet, 2006