ГОДНО ДО:
Видях онази рисунка -
сиви череши,
графит,
чиния, захапала сянка,
и в най-далекото,
в най-дълбокото бяло -
шарени щъркели,
узрели точици…
.....
...
.
a иначе...
...някога, някъде едно малко дете протегна ръчичка с мънички
п'ъстчета,
за да пипне лилавия дъжд.
Изведнъж,
право в ръчичката с малките п'ъстчета -
туп! -
вместо капчица тупна измокрена мъничка стъклена топчица.
Тогава детенцето, не изненадано,
а като всички деца (предварително посветени в чудеса),
ле-e-кичко хвана с две тънички п'ъстчета мокрото стъклено топче
и надникна през него с едното оче...
Впрочем,
точно тогава,
точно в този момент
малкото стъклено топче
вече стана вълшебно
и детето видя ........,
даже и ......... ....... ,
обаче то си запази вълшебската тайна
и сега никой не знае какво .... ..... ....... .
Знае се само, че ........
.
...
.....
узрели точици...
шарени щъркели,
в най-дълбокото бяло -
и в най-далекото,
чиния, захапала сянка,
графит,
сиви череши,
Видях онази рисунка.
* * *
Годно до:
Виж маркировката
© Антоанета Добрева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2006
Антоанета Добрева. Навреме. Варна: LiterNet, 2006