Втора глава
КАТЕРИНА АРАГОНСКА
Джанет Харди-Гулд
web | Хенри Осми и неговите шест жени
На следната сутрин станахме рано и отидохме в любимата ми стая. Оттам се откриваше прекрасна гледка към обширния парк и река Темза.
- Добре ли спа, Маргарет? - попитах аз.
- Не. Сънувах, че крал Хенри възкръсва и ме праща в Лондонския Тауър.
- И защо го прави?
- Понеже в съня си четях писмата и той ми се разгневи. Може би ще е на лошо, ако ги прочетем - каза Маргарет притеснено.
- Не се притеснявай - отвърнах аз. - Било е само сън. Той вече не може да стори нищо. Мъртъв е.
Приближих се до дървената кутия и я отворих.
- Да прочетем първо писмото от Катерина Арагонска - казах аз.
- Била е испанка, нали? - попита Маргарет.
- Да, първоначално пристигнала в Англия, за да се омъжи за Артър, брата на Хенри, но той починал. Ето защо се омъжила за Хенри и станала негова съпруга и кралица на Англия за цели двадесет и четири години.
- Колко дълго! Какво е станало с нея? И тя ли е била пратена в Лондонския Тауър?
- Не, Хенри се развел с Катерина, понеже искал син, а тя му дала единствено дъщеря, принцеса Мери. Години по-рано Катерина родила син, Хенри, принц на Уелс, който обаче починал, когато бил само на около два месеца. Кралят много искал да има син. Влюбен бил в Ан Болейн, освен това желаел да има нова съпруга - млада жена, която да го дари със синове.
- Бедната Катерина! Развод след двадесет и четири години заради по-млада жена! - Маргарет погледна писмото в ръката ми. - Вече можем ли да прочетем писмото, милейди?
- Да, нека седнем до прозореца и го прочетем заедно.
- Но аз не мога да чета - каза Маргарет и сведе очи.
- Няма нищо, аз ще ти го прочета.
Седнахме и зачетох бавно...
Уиндзор
28 юли 1531 г.
Скъпи Хенри!
Когато миналата седмица ти напусна Уиндзор, не ми каза дори "сбогом". Без теб се чувствам самотна и нещастна. Кога пак ще те видя? Моля те върни се по-скоро.
Знаеш, че аз съм твоята истинска съпруга. Женени сме пред Бога вече повече от двадесет години. Дарих те с дъщеря, принцеса Мери. Господ ни отне другите рожби. Толкова исках да ти родя син, но божиите планове за нас са бил други и не можем да променим това.
Моля се за теб всеки ден и желая да се върнеш при мен. Никога не съм ти изневерявала, Хенри, и винаги съм била добра съпруга и добра майка за нашата дъщеря.
Все още съм твоя кралица. Има само една кралица на Англия и това съм аз. Зная, че имаш връзка с Ан Болейн, но с нея няма никога да си щастлив. Аз съм кралска дъщеря, а тя - не. Не бива да се развеждаш с мен. Папата и Католическата църква никога няма да го позволят. Пращам ти огърлица със златен кръст. Хенри, когато я поглеждаш, спомняй си за мен и за Католическата църква.
- И какво е станало с Катерина? - попита Маргарет. - Изобщо видяла ли е повече краля?
- Не, никога. Той се развел с нея. Тя заживяла в самота само с неколцина приятели и почина преди десетина години като съкрушена и нещастна жена.
- А какво е станало с Католическата църква? Папата разрешил ли е развода?
- Не. Така че Хенри скъсал с Папата и Католическата църква и така възникнала Англиканската църква. Кралят станал глава на църквата, от което Папата и католиците силно се разгневили. Това довело до много неприятности както в Англия, така и в Европа.
- И всичко това заради Ан Болейн? - попита Маргарет.
- Не само. Разбираш, че за краля е било много важно да има син, който да наследи трона. Дотогава само една кралица била управлявала Англия и това било тежко време с много сблъсъци и убийства. Хенри не желаел подобно нещо да се случи пак подир смъртта му. Знаел, че трябва да има син, не само дъщери. И тъкмо затова се развел с Катерина и се оженил повторно.
- А натъжил ли се е, когато узнал за смъртта на Катерина?
- Да се натъжи? Как ли пък не! Облякъл жълти одежди и цяла нощ танцувал с новата си кралица.
Маргарет погледна в кутията и намери златната огърлица. Доближи я до шията си.
- Бедната Катерина - каза тя нежно. - За нея крал Хенри е бил ужасен съпруг.
© Джанет Харди-Гулд
© Теодора Константинова, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.09.2005
Джанет Харди-Гулд. Хенри Осми и неговите шест жени. Варна: LiterNet, 2005.