* * *
Тук дъждът вселенски е утеха
И страхът реален ни помага
Душезаменителят - спасява
Кой не помни, го забравят скоро
Сълзите ни - камъни в челото
Любим се в голяма хладна баня
Само вятър в празните ни кожи
Само дом където тишината
Никого не ще да разтревожи
Свят във жълто и се разширява
Вечен път до края там и свършва
Смътен страх да се простим с следите
Много лесно островът потъва
Много вярно, отговор щом няма
Много точно, щом сами го правим
юли 1987
© Янка Дягилева
© Мария Вирхов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.10.2005, № 10 (71)