ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ВЕЧЕР
Ханс Кристиан Андерсен
Вчера на зазоряване, заразказва месецът, разгледах комините на големия град и се почудих, че още не димят. В този миг от един комин се показа детска главичка, а скоро след това и цялото тяло. Малкият коминочистач, който за първи път в живота си опитваше своя занаят, опря ръце в ръба на комина, отправи поглед към далечината и изведнъж изкрещя с пълно гърло:
- Ура!
Да, това наистина бе нещо по-различно от пълзенето в тъмни и тесни комини! Ветрецът нежно галеше страните му, момчето можеше да види целия град чак до гората. Слънцето тъкмо изгряваше. Огромно и блестящо, то озаряваше щастливо сияещото му лице, съвсем черно от саждите.
- Сега целият град може да ме види! - викна момчето. - Месецът и слънцето също. Ура!
После размаха метлата и изчезна.
© Ханс Кристиан Андерсен
© Теодора Константинова, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. Варна: LiterNet, 2005.
Други публикации:
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. София: ЛИК, 2005.