ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ВЕЧЕР
Ханс Кристиан Андерсен
Погледнах надолу към Тирол, каза месецът, и накарах тъмните ели да хвърлят дълги сенки върху скалите. Видях Свети Христофор с детето Исус на раменете си, изрисуван в огромен ръст на една къща - от земята до покрива. На друго място Свети Флориан изливаше вода над горящ дом, а на едно разпятие край пътя висеше Христос - от раните му капеше кръв. За днешните хора това са прастари изображения. Но аз бях свидетел как те възникваха и как следваха едно подир друго.
Високо в скалите като лястовиче гнездо е прилепнал уединен девически манастир. На кулата стояха две монахини и биеха камбаните. И двете бяха още млади и погледите им, литнали към далечината, бяха изпълнени с копнеж. Долу по пътя изтрополя пътническа кола, проехтя пощенският рог, а клетите монахини проследиха колата с очи, замрежени от сълзи...
Песента на пощальона замря и сетните й звуци се стопиха в екота на вечерните камбани!
© Ханс Кристиан Андерсен
© Теодора Константинова, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. Варна: LiterNet, 2005.
Други публикации:
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. София: ЛИК, 2005.