ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ВЕЧЕР
Ханс Кристиан Андерсен
Месецът заразказва:
Край горския път се гушат две селски къщурки с ниски врати и малки прозорчета, сложени неравномерно на стените. Наоколо е обрасло с глог и кисел трън. Покривите са тъмнозелени от старост и по тях избуяват жълти цветя и мъх. В малката градинка отпред като единствен зеленчук растат зеле и картофи. Край плета обаче цъфти люляков храст, а когато започна тази история, под него тъкмо седеше едно момиченце, забило погледа на кестенявите си очи в стария дъб, който бележеше границата между двете къщи. Всъщност това не беше дъб, а само прогнил, отрязан отгоре ствол, а върху него един щъркел бе свил гнездо. Той стърчеше там и тракаше с човка.
Появи се едно малко момче, застана до момичето и също се взря в стария, прогнил дъбов ствол. Двамата бяха брат и сестра.
- Какво гледаш? - попита той.
- Гледам щъркела - отвърна момичето. - Съседката ми каза, че днес той ще ни донесе братче или сестриче. Тъй че внимавай кога това ще стане!
- Глупости! Щъркелът няма да донесе нищо. Можеш да ми вярваш. Съседката каза същото и на мене, но докато говореше, се смееше и аз реших, че се шегува, затова я запитах може ли да се закълне в бог. Тя отвърна, че не може и така зная, че историята с щъркела са празни приказки, с които залъгват нас, децата.
- Така ли? Ами откъде тогава се вземат бебетата, щом не ги носи щъркелът?
- Е, те са скрити под наметалото на Дядо Боже. Но никой не може да види Дядо Боже, затова и не забелязваме кога донася бебетата.
В този миг клоните на люляка зашумяха. Децата сключиха длани и се спогледаха уплашено. Ето! Това сигурно бе Дядо Боже, който щеше да донесе у дома им малкото детенце. И те безмълвно се уловиха за ръце, дълбоко разтърсени от преживяното.
Вратата на къщата се разтвори и излезе съседката.
- Елате, дечица! - викна тя. - Вижте какво ви е донесъл щъркелът, едно малко братче!
Децата само кимнаха, защото знаеха, че то вече е там.
© Ханс Кристиан Андерсен
© Теодора Константинова, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. Варна: LiterNet, 2005.
Други публикации:
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. София: ЛИК, 2005.