ЕДИНАДЕСЕТА ВЕЧЕР
Ханс Кристиан Андерсен
Видях сватбено празненство, заразказва месецът. Пееха се песни, вдигаха се наздравици, а трапезата бе красива и пищна. Късно след полунощ гостите се сбогуваха, а двете майки целунаха младоженците. Те останаха сами в своята озарена от лампа уютна стая. Завесите на прозореца бяха полупритворени.
- Слава богу, че си тръгнаха! - рече момъкът и целуна ръката и устните на своята невяста.
Тя се усмихна през сълзи и се притисна до гърдите му, трепереща като лотосов цвят в разлюляна вода. Зашепнаха си сладки, съкровени думи. Сетне той й пожела лека нощ, а тя пристъпи до прозореца и отдръпна завесите.
- Виж, колко хубаво свети месецът! - рече тя. - Колко е ведър и благ!
После духна лампата. В стаичката притъмня, само очите на момъка грееха като моите лъчи.
О, жени, целунете арфата на поета, щом запее за вълшебството на живота!
© Ханс Кристиан Андерсен
© Теодора Константинова, превод
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 23.07.2005
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. Варна: LiterNet, 2005.
Други публикации:
Ханс Кристиан Андерсен. Албум без картини. София: ЛИК, 2005.