ПРОЩАЛЕН ПОЗДРАВ
Прощален
поздрав, родственици и другари.
Напускам ви, на всички мир желая!
Въпросът ви не бива да ме изпревари,
защо поемам - сам ще ви призная:
Любов държа ме в плен, но днес ще я прославя
и аз ще я запазя, като с порив смел
достигна крайната, едничка свята цел.
Не мога клетвата за вярност да забравя!
Мнозина хвалят се с успехи в любовта.
Словата чувам, где са им делата?
С отрада виждам как сега се моли тя
да служат й по моя път в душата.
Любов, това е да оставиш свойта мила.
В земите свети днес тя праща ме с достойнство.
И Саладин*, да беше жив, с безчетно войнство,
от франките да ме откъсне няма сила.
А вие, минезингери, ще се сломите,
в заблуда, в скръб сърцето ви ще стене.
Аз пея с истинска любов в гърдите,
че цял съм в любовта, а тя е в мене.
Каквото аз жадувам, с жар то мене мами.
А вашата заблуда ви разочарова:
не ви желае тя, към вас е все сурова.
Защо не споделите, клети, любовта ми?
ок. 1193
© Хартман фон Ауе
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 02.03.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод:
Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008