МЛАДЕЖЪТ
Гледаше май мълчалив увенчаните
Леко развени къдрици в сребристия ручей;
Венецът му там руменееше сякаш сред изгрев,
Той се оглеждаше и се усмихваше нежно.
Яростно спусна се в миг ураган от планинския хребет!
Ясенът, борът, дъбът се прекършиха,
А със скалите се срути и кленът
От смутния лик на върха.
Но май спокойно задряма край ручея,
Нека бушува гърмящата буря!
Унесено спеше, обвеян от цвят,
И се събуди ведно с Хесперида.
Днес ти не чувстваш все още бедата,
Животът се смее пред теб като Грация.
Ставай и въоръжавай се с мъдрост,
Защото, младежо, цветът прецъфтява!
1764
© Фридрих Готлиб Клопщок
© Венцеслав Константинов, превод от немски
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.10.2007
Антология: Светлината на света. 100 немски поети от XII до XX век. Идея, съставителство и превод:
Венцеслав Константинов. Варна: LiterNet, 2004-2008