СЛОВОСЪН
с главата си разбивам небесата
и те се ронят на парченца
в джоба ми
през космоса прораствам
през мен протичат и изтичат
в мен засядат
звезди-стрели звезди-снаряди
не-съм-аз-аз-какво-съм-аз
азСловото прорасло през
моята себе-планета
отвътре
виж
как процепи мене-планетата
прорязват!
небесните осколки с пръсти в джоба си
мо-ТАЯ
притискам, ВАЯ
с тях иг-РАЯ
мислейки за Ра с душата в Рая
и сови
на междупланетни бързолети
се сбират върху раменете
както на Байконур космичните ракети
свистейки сляпо с човки
стенат-
и опяват
към мен ръце-камшици слабосилно-жалки
те протягат
-пишипиши-и-и-и-илиумри-и-и-и!
заскобвам с нокти мирозданието гладко
Аз бях - Аз съм - Аз в Словото съм в плен -
аз храня думите и съм им покорен
до-пълния-the-край-до-пълния-the-end-
-до-логоса-езика-и-до-моя-дъх-последен
03.08.2006, Переделкино
© Евгений Харитонов
© Румен Шомов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 14.12.2008, № 12 (109)