НЕ ВИКАЙ!
Не викай!
да не падне в морето лунатика.
Ей го там
на покрива на църквата!
Не говори,
не разклащай сълзата,
върху която стоим ние с тебе
съзвездие, паднало в езеро.
С толкова малко неща
ще сравниш огорченото лице на хлапето,
хукнало към колелата.
Ей го там
ще сграбчи в кафеза на шепите си
искрата от злато,
блеснала под копитата с нови подкови
върху чакъла на селския път.
© Адриан Попеску
© Огнян Стамболиев, превод от румънски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.02.2006, № 2 (75)