БАНЯ
Франц Й., Франц К., Франц Х. се къпят в банята.
Първият Франц, императорът, в мраморна вана,
в своята резиденция в Шьонбрун
водата е нормална, осемнайсет градуса.
Шест камериерки го чакат с меки хавлии.
Вторият Франц в циментова килия.
Прозорец с решетки, боядисани в бяло стъкла,
душ доста хладен, таван нисък съвсем.
Към вратата желязна Ф. с тревога поглежда.
Третият Франц, наел гарсониера
доста удобна, приятна на вид,
лежи в емайлирана вана
и сините вени на ръката си изучава.
Императорът в топлата вана обмисля
новините последни по държавните граници,
пита се: “Да подаря ли на малката Клерхен
онова павилионче, дето е долу в горичката?”
Франц К. побутва с крака си бос
хлебарката черна, тръгнала към решетката на канала.
Удря с юмруци вратата
по-скоро дано се отвори.
Последният Франц рязко скача,
разкършва своето тяло на римски патриций
от епохата на упадъка, енергично изтрива гърба си
с груба кърпа и използва съответно бръснача.
С елегантен жест закопчава маншета си ляв,
слага електронен часовник, привежда
в ред и брадата си фавън същински. После излиза в града.
Коректури в печатницата. Халба бира. После се кара с някого.
А мислите му са все още там, в топлата вана
уханно легло, с аромат на босилек и хвойна.
Египетска ладия, понесена от вълните на Нил.
Жена или може би гроб, който го чака.
© Адриан Попеску
© Огнян Стамболиев, превод от румънски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 18.02.2006, № 2 (75)