Змей Горянин (псевд. на Светозар Димитров) е роден на 11.01.1905 г. в гр. Русе. Сътрудничи с критични бележки, стихове, хумор и сатира на списанията "Хиперион", "Българска мисъл", на вестниците "Литературен глас", "Светлоструй", на седмичните литературни страници на ежедневниците "Зора", "Време", "Пладне", "Земеделско знаме" и др. Автор на повече от 50 книги - трилогията "Дунавът тече", романите "Бачо Киро", "Звезда керванджийка", "Ний умряхме - да живей народа", "Силата на робите" и др., повести и разкази - значителна част за деца и юноши, стихосбирки, епиграми. През 1944–1945 г. Змей Горянин е обвинен от Народния съд във "великобългарски шовинизъм", поради интереса си към българската история, който расте покрай издирването на материали за художествените му творби. Осъден на една година затвор, но и на пълно заличаване от литературния живот, творбите му са иззети от обществените библиотеки. Изолиран от всякакви публични изяви, животът му преминава в самота до смъртта му на 25.08.1958 г.

Повести
  из "Червеният хотел"

Епиграми
  На Иван Вазов

В превод на Димитър Димитров

  An Iwan Wasov

* * *
Критика за Змей Горянин

© Електронно издателство
LiterNet, 2005-2020