Явор Константинов
=============================
ТОВАСАМОТОНЯКАКВО
изкърпва паяк празнините млякото на
утринта
и
в крайна сметка не нарочена в пощипването на
с
оглед на (пък нека се постъпват хладно кръвно
ни
въздух да страни ни утро да прокрадва
ни
сумрака
сетне със замах отгръщаш и с верижни
да
се сравни & ту устато спрямо друго
ту се
дори
посегна ли помахам с птица из планинства
кълвач
упорства, из криво стъпи ли накрая вдлъб
отпочва
се земя усилно се зараства треволяк я
пъртина
в настръхналата зимност с вървежа си
сякаш
влез разхвърляй восъчни мушици лек му
надживява
през деня сред подвижности несръчни
възмездие
бълнуват твоите смалени нощи дъжд
навсякъде
по цялото слънцестоене & то къде с
посолила
си земята и разкихала липите всяка
готви
и яде изяжда всичко животно след съня
прежадняло
се криви небе в зейнал въздух се
майка
ми подрежда рози денят притичва между
висината
чак припламне ала най-разсипно е
изопва
въздухът неравното ми тяло къщата пук
нанататъка,
изговарянето по между, & нито се
обмисля
се пред буря всичко живо напосоки
безподаръчен
си идвам непотръгнал в зоопарк ни
изгрява
облак в кожуха от небе и дъно
раз
доколкото
мислима е прочута длан понятен жест
с
празнично бърборене дъждовникът утъпка
© Явор Константинов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.06.2005
Явор Константинов. товасамотонякакво. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Явор Константинов. товасамотонякакво. София: Хейзъл, 2002.