ЗАЛЕЗЪТ
С обърнат нокът - залезът извечен -
денят от билото на своя хълм се взира...
И капе кръв направо от живеца,
от тази гола същност на Всемира.
И всичко външно губи вече смисъл.
Излиза из от себе си дори щурецът
със щурчовата си невинна песен...
Издига се в сияния Небето...
Тупти над сини куполни рътлини
и явно се превръща във Гледец.
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006