СВЕТУЛКИ
Късо, накъсо,
на пресекулки
светват-угасват
светулки...
Плахо опипват,
смело ощипват
лихата плът
на мрака.
Здравейте, Светулки!
Но що за смелост
и що за уплаха
в такива мащаби -
вселенски!
Тия светулки
светват-угасват
като моите стихове
в мене.
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006