СИНЬО
На ъгъла
който виси над погледа ми
и който опитва да довърши стрехата,
два влюбени гълъба... как се целуват!
Как се целуват само!..
...
Капе синевата като мастило...
Попива нежно в душата ми.
И душата ми в нея нежно попива...
(Като в попивателната
на първолака,
който не успя да се научи някога
да пише без грешки с мастило...)
И е синьо днес... Синьо е.
И в синьото...
два гълъба се целуват...
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006