САМОТНИКЪТ
С децата на поляната...
под слънчевия изблик...
Залага клей на сламка
и гледа в дупката на паяк.
А в нея
слънчев лъч
донякъде
прониква...
Със сламката се готви да го удължи
и да извади паяка ей, тъй - за нищо.
За радост на децата само.
И го изважда!
Децата
рипват!
А паякът със пипала,
полепнали по клея,
така прилича на душата му,
която
от слънчев лъч е уловена,
че сам на себе си се чуди -
защо, защо не чува
радостните викове
на ангелите!
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006