РЕКАТА

web | Усамотени стихове

Прелива от нежност тук, до Морето...

С милост облива сега Бреговете...
С милост и те сега се снишават...
Милост капе и от Небето...

Била е сякаш напразно борбата...

Напразно ли в Нея Залезът свети!
И всички Пространства напразно ли в Нея
нежно се сливат и кротко просветват!

Милост прелива... Прелива и в мене...

И става излишно да питам и зная
Тя ли се влива в Морето извечно,
или Морето се влива във Нея...

Не... не била е напразно борбата...

© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006