ПРОЗРЕНИЕ
Мъгла, увисваща
по просълзени клони.
И падаща в тъга сънлива вечер.
Асфалтов път...
И фарове мъждукащи…
…
Погледът се стеле ниско, ниско,
вклинен във осевата линия…
…
Всъщност осевата линия
вклинява се във погледа разстлан…
…
(И ето време за умуване!)
…
Крак.
Спирачка.
Вой на колела…
…
Аха…
Разминах се...
Автоматично!
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006