ПРОЗОРЕЦЪТ

web | Усамотени стихове

Разплакан е като дете.
                    Сълзите му
                    не са горчиви,
                    нито са солени...
...
Стичат се сега и набраздяват
гладкото стъкло така,
че отсреща Планината
тъне в Проломи,
                    които...

тъй светлеят и тъмнеят...
че никога и нищо в мен
не се превръща в спомен...

© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006