ПРАШИНКАТА
Прашинката, която
моето око разплаква,
ще се завърне пак
в прегръдката
на Вятъра...
И в пътя си неведом
до твоето око, любима,
в искрица светлина
ще се превърне...
О, чак тогава Тя
ще навести Зеницата
на многоликата ни
същност...
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006