МЕЧТАНИЯ
Бездомни кучета тичат по хълма
и плезят пред себе си остри езици...
Обхождат с настръхнала козина Слънцето -
огромна и тъжна по залез зеница.
- Виждаш ли - казват му, - как те обичаме!
И губим се в Теб! И търсим те истински!
В зъбите ни остри възпират се думите
и глъхне в нозете ни лая ни скитнишки.
Виждаш ли още - не искаме нищо,
щом всичко се сбъдва с върха на езика ни.
Гладът е призвание за голата Истина...
че Ти си ни Дом. И Хляб. И Огнище...
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006