ГРАНИЦА
Сгъстява се във стаята ми мракът...
Все по-настойчиво се струпва
под прозореца
и плъпва вече върху масата,
където този лист белее...
И се превръща в друг прозорец...
За душата само.
Още мрак...
И - гледката е по-дълбока.
Всичко се явява в нея -
и било,
и не било.
Стига да го искам...
Стига да не се страхувам
в панаира на нещата
да изгубя себе си...
...
Стига!
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006