ГЛАДИОЛИ
Кървавочервени...
И сочни.
Във ваза ги слага жена ми.
…
Пламва стаята...
Пламва кръвта ни.
...
Дума си давам -
не ще им кажа,
защо от днес са
без корен...
Защото?!...
Защото
и Коренът знае,
че Любовта...
и Красотата
нямат спомен.
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006