ГИДИКЛИЯ
Далечен.
И вечен...
С нащърбено било...
Хълм на юг от моето село.
Върти хоризонта припламващ
над себе си.
Чезне пътят зад Него.
...
Денем с прекрасни мечти и представи
отвъдното идва към мене.
Нощем купища звездни послания
в очите ми сипе Вселената.
...
Което душата отсява - отнасям
на хълма син Гидиклия
и виждам как пътя
със всички пространства
тръгва от мене самия...
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2006
Владимир Луков. Усамотени стихове. Варна: LiterNet, 2006