СЛЕД КАТАСТРОФАТА
Ту светват, ту угасват
в гънките на пътя
жълти светлини...
Нощта ревниво ги обгръща.
Пътниците дремят.
Водачът им не вижда по-далеч
от обсега на светлината.
Аз виждам!
Но след катастрофата
(случайно оцелял)
зениците ми тъй са разширени,
че на езика ми умира
всяка дума.
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.04.2005
Владимир Луков. Двойникът. Избрани стихотворения. Варна: LiterNet, 2005