НОЩЕМ
Дълбока нощ...
Далечни светлини потъват
натам, където беше долината...
Редицата им очертава пътя.
Прииждат тихи бездни
и пространства,
загатвани в светлици хълмове,
извикван от летежа вятър...
И ето я на детството реката!
В нозете ми докато кротко стихва,
превръщаме в отвъден,
в непорочен зрител,
в поглед изначален,
в нощ дълбока...
И всички светлини
при мен пристигат!
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.04.2005
Владимир Луков. Двойникът. Избрани стихотворения. Варна: LiterNet, 2005