МАКЪТ
О, тия макове крайпътни
пак кървят в душата ми
безпаметна и скръбна...
...
Колелата монотонно тракат...
те не знаят,
те не знаят
накъде летят...
Машинистът ужким знае...
но и Той е със душа прескръбна...
А и Слънцето пред него
е огромен Мак.
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.04.2005
Владимир Луков. Двойникът. Избрани стихотворения. Варна: LiterNet, 2005