ДВОЙНИКЪТ
Все пак Небето няма двойник,
когато в езерни води се прояснява...
...
Светлеят още тези облаци,
зареяни нарочно по билата
на овъглените по залез хълмове.
...
Как бавно мисълта съзрява,
отричайки се като двойник
на Небето...
И как като Небе се прояснява!
...
Светлеят още тези облаци!
© Владимир Луков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.04.2005
Владимир Луков. Двойникът. Избрани стихотворения. Варна: LiterNet, 2005