* * *
Замлъкват птичи гласове над мен
и слънцето лъчи не ръси по земята,
над твоята могила в зимен ден
камбанен звън дочувам в тишината.
О, този глас, с тъга изпълнен, с мощ -
лети, обгърнат от пустини.
Печален час, живота, щом угасне,
пустинното небе ще плаче с очи сини.
© Владимир Калоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.05.2016, № 5 (198)