* * *
Дъждът не спира, пак безкрай
отронва той от свода многоцветен
все още хладните сълзи на май
и звуците на свойта дивна песен.
И като глас на птица не престава
да се разнася тя във утринта.
Долита песента и звуци не остават,
защото я сразява мисълта.
И ти ще чуеш - как вода тече!
По покрива тя танц е заиграла.
Природата приема своето момче
и песента, която му е дала.
© Владимир Калоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.05.2016, № 5 (198)