Владимир Калоянов - Безсмъртие

БЕЗСМЪРТИЕ

Едно момиче със очи красиви
прострелян гълъб под сърцето скри.
А той не диша, под крилата сиви
като под пепел огън-кръв искри.

О, колко обич бяла е раздал той
като посланец, идващ с дъх крилат.
Стоял е уморено на дланта ми,
дарявал е със нежност моя свят.

Самотна, неговата гълъбица
във небесата дълго ще кръжи...
Момичето в ръцете си държи
простреляния дъх на тая птица.