Тони Теллалов - все по късна есен

ВСЕ ПО КЪСНА ЕСЕН

в езерната плът на мрака
попива вятър хаотичен,
помъкнал множество мълчания,
фрагменти думи неизказани,
цвят, мъгла, среднощна кашлица,
той всичко трупа и складира,
когато събере достатъчно,
с огъня от няколко гнезда
мъхеста печал ще дестилира,
подарък за настръхващата зима,
за нейните прииждащи камбани,
с които ще я пръснат по сърцата
на хора, котки и комини
и в градски кули ще се лутат,
по старите сънливи катедрали,
по плочите на пустите площади,
ще търсят онзи препариращ звук,
с който самотата древна пее.