СОНЕТ ЗА РОКФОР

web

Аз бих могла дъха ти да сравня
със рози в златото на слънчев лъч.
Ухаеш ти на весел горски пръч,
макар че си създаден от овца.

С един замах от масата сега
разчиствам едномесечния гъч.
Оставаш само ти като звезда
недосегаема за конски къч.

Рокфор, нима не споделих
деня си с теб и залеза си тих?
Защо с презрение наказа

страстта ми - за сонет достойна,
а вместо туй играта ми разказа
в свободен стих със мисъл непристойна?

 

 

© Теменуга Маринова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.02.2017, № 2 (207)