* * *
И приказката разказва...
как оглушелите пеперуди изгарят
красивите си сребърни криле
сред водопади от пламъци.
И не усещат болка.
Сякаш са неми.
И устните им не издават звук.
Сякаш са неми.
И пеперудите се лутат сред
безкрайните кръгове между живота
и смъртта.
И приказката се прискрипва
в един остър пеперуден писък:
Пеперудите са неми?!
И болката се плъзга
и заразява водопадите от пламъци.
Хиляди огнени пръски избухват
и раждат дъждовни капки.
Пеперудите са неми.
Оглушелите им усещания пият дъжд.
И приказката
пада
от техните
изгорели криле…
И оглушелите пеперуди чуват
силния трясък от една
съборена Истина.
Пеперудите са неми.
А приказката разказва...
© Светослава Койнова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 04.05.2005, № 5 (66)
Стихотворението е отличено с втора награда на конкурса за средношколска поезия "Възкресения", Добрич 2005.