Петър Бурлак-Вълканов - Славослов за Андрей Германов

СЛАВОСЛОВ ЗА АНДРЕЙ ГЕРМАНОВ

Скулестият стар Балкан се свежда
помрачнял от болка, посивял.
В опустелите гнезда с надежда
търси корен, за живот изгрял.

Търси в шум на гласове познати
теб, Андрей, през епос на съдби.
Взрян е в стиховете ти крилати
с поглед на камчийските върби.

А години родното съзвездие
бликало от твоя Дългопол,
озарявало със твоята поезия
Странджа, Бузлуджа и Бобов дол...

...Аз пристигнах днес във Валя-Пержей -
село, нашенско по кръв и плът.
И съгряха ме селяците с копнежи,
избуявали от суха пръст.

И открих аз тук, във Валя-Пержей,
клон от германовско потекло.
Колко Германови тука срещнах
като Германовците във Дългопол.

Германови - снажни, черновежди,
продължили тука своя род,
със души, останали метежни,
влюбени във волността до гроб...

Скулестият стар Балкан се свежда,
търси корен, за живот изгрял.
Валя-Пержей отдалеч с надежда
пази кълна на род неизтлял.