ЗАВИНАГИ

web

"Родино моя, майчице мила..."

Пеньо Пенев

Ах, залезът неповторим
над хоризонтите далечни!
И вие, утринни зари,
завинаги сте с мене вече.

Нима тоз, що ви е видял
и чул ви е, ще ви забрави?
Аз този вишнев облак бял
в града ви го донесох право.

И тоз над Дунава порой,
над езерцето - храсталака
и люляковият прибой -
една картина от Буджака...

Ти цяла си у мен, в кръвта.
Пил съм те с майчиното мляко...
Родино Малка! На света
навеки с теб съм свързан, майко!

 

 

© Нико Стоянов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.02.2016, № 2 (195)