Надежда Станилова

ЖЪЛТО

Надежда Станилова

На небето, в двата края, след пречистващ летен дъжд, сред омая на безкрая, дъга изгряла изведнъж. Дори усмихната широко, с последна мода цветове, тя имала сърце жестоко и пъстро маскено лице.

Веднъж под нея се поспряло чудесно цвете с жълт калпак. То ослепително блестяло, изглеждало голям юнак! Но жълтото в дъгата цветна почувствало безмерна скръб.

- В дъгичката така кокетна аз винаги ще бъда пръв! И не желая някой друг нахално да ме присвоява! - изсъскал жълтото със звук, след който злобата остава. - И ето затова ще взема цвета ти, цвете без съдба! Не ми заставай ти на пътя - без жълто ще живей света!

Жълтурчето във кратък миг превърнато било във бяло. И чуло се ужасен вик, а после всичко онемяло. А после жълтото в цветята, че и по птичките дори, напуснало - да, да! - земята и яркожълтите звезди! Единствен Слънчо и Луничка жълтеели съвсем нелепо, а пък жестоката дъгичка към тях поглеждала свирепо…

И все пак те кураж събрали, попитали я с молещ глас:

- Дъга-дъгичке, не видя ли?! Жълтурко не е между нас! Разбра, че ти не го обичаш и му отне цвета засмян. Глухарче вече се нарича и той сега е глухоням! Виж към горите и цветята - без жълтото светът е друг! Изглежда глупаво земята! Желаем да се върне тук!

Но моравият цвят в дъгата почервенял и свил юмрук:

- Я стига лекции сте чели! - провикнал се с лилав акцент. - Да си стоят цветята бели! Защо да бъдат като мен?!

Зеленото, гласа дочул, и той решил да се намеси. В зелено борче се надул и към цветята се надвесил:

- Това, че жълтото го няма, едва ли някого тормози. И може ли да стане драма, че тук е този или онзи? Ако цветът е по-значим, например като мене, ще бъде най-неотразим - и през нощта, и денем!

Тогава Слънчо се засегнал - обидил се на цвят и кротко в сянката си легнал, а през деня настъпил мрак. Самотна, жълтата Луничка изгрявала през вечерта, очаквайки една дъгичка да спре студената тъга…

А времето - обърнато обратно! Денят изглеждал като нощ. За всички вече било ясно: светът без слънцето - печално лош! Зеленото изсъхнало в горите, а синьото скърбяло до насита, оранжевото вехнело във дните, когато портокалов дъх излита... А жълтото сега къде е? В дъгата то останало само и никой цвят не искал и не смеел да му говори нещо по-добро. Отчаяни, те свикали съвет, на който твърдо се решило: да се събуди слънцето във пет - да грее, както си е отредило, за да се радват всички същества - дървета, и цветя, и птички. А багрите по цялата земя еднакво важни са за всички!

В дъгичката настъпил ред, изчезнала и завистта, а веселият седмоцвет със цвят услужвал на света. Жълтурчето със слънчево огрява, когато е със жълт калпак, но после бавно побелява и неутрално бди за всеки цвят.