Надежда Станилова

ОБЛАЦИ

Надежда Станилова

Ще пътуваме нанякъде със съпруга ми. Качвам се в колата и пред мен белият театър на пухкави дъждовни облаци е отворил завеси. Облаци, които са предвестник, но само предвестник на дъжд. Разпознавам рязко изрязано скъпо до сърцето ми лице. С минаване на разстоянието, образът се превръща в малко кученце с отворена в усмивка муцунка и извита нагоре опашка. Вика ме да отида при него, кани ме. Плавно се затичва към катинар. Какво е заключил катинарът, не се вижда. Малко по-нататък две огромни обеци увисват на небосвода. Любимите ми, подарък за рождения ми ден. Изниква купол на църква, вратата е отворена, а два летящи самолета са пресекли пътя си в кръст. На прага съм. Дали да вляза?

стегнат куфар
за домашните пантофи
няма място