Надежда Станилова

БЯГСТВО

Надежда Станилова

Когато поставях подписа си под месечното приключване, една цифра малко по-отгоре започна да се криви в особени чупки. Осмицата енергично разтръска рамене, прегъна се на две и разчупи досадната щампа да стои стройно изправена. Зае полегата стойка на уморено добиче, задъхано от пренасяне на непосилен товар. Това беше на пръв поглед, защото в тази щура цифра дремеше звярът на вулканичната енергия. Тя подхвана контурите си, омота ги по странен начин и се превърна в... маратонка! Ето връзките, подметката и леко доловимия мирис на крака... Помислих си, че сетивата ми са полудели и побързах да се подпиша.

И точно тогава до моя подпис видях друг, който стърчеше гордо изправен на един крак и едва се крепеше да не падне. Приличаше на тънко като пирон токче от елегантна дамска обувка! Муцунката й беше доволно ухилена, сякаш досега се беше въртяла в ритъма на шеметен рокендрол!

Поех дълбоко дъх, за да прогоня съмненията в собствената си рационалност и видях как дейната маратонка и сръчната обувка обуха мислите ми и завинаги избягаха от счетоводния баланс...