ГЛАВА 9. ИМЕНА, ПРЯКОРИ И ПРОЗВИЩА
ЧЕСТОТЕН РЕЧНИК НА МЪЖКИТЕ ЛИЧНИ ИМЕНА ЗА ПЕРИОДА 1909-1934 Г.
Иван - 98
Христо - 71
Васил - 56
Тодор - 52
Стоян - 48
Кольо - 43
Петко - 32
Пеньо - 32
Нено - 31
Георги - 31
Димитър 26
Петър - 22
Сави - 16
Цаню - 16
Ангел - 15
Митьо - 14
Ботьо - 12
Илия - 11
Юрдан - 11
* * *
Аз съм роден на Димитровден и с името си вървя. Баща ми казваше: Тоя ще стане дебелоглав, сам си зе име.
Инф.: Димитър Стоянов Недев, р. 1919 г. в с. Табачка, 3 кл.
Юли 1997 г., Н. Н.
ЧЕСТОТЕН РЕЧНИК НА ЖЕНСКИТЕ ЛИЧНИ ИМЕНА ЗА ПЕРИОДА 1909-1934 Г.
Мария - 67
Рада - 57
Пена - 51
Ивана - 43
Неда - 37
Гена - 34
Велика - 32
Стояна 32
Дона - 30
Цана - 30
Тодора - 28
Гана - 24
Тота - 18
Мита - 16
Сава - 16
Димка - 15
Елена - 13
Куна - 13
Райка - 13
Стефана 11
РЕЧНИК НА УМАЛИТЕЛНИТЕ И ЗВАТЕЛНИТЕ ИМЕНА
Аврам - Аврамчо
Ангел - Анчо, Аню
Андрей - Андро, Андрейчо
Беню - Бенко
Богдан - Боги
Борис - Борко
Бона - Бонка
Ботю - Ботко
Венелин - Венчиту, Венцу
Васила - Василка
Васил - Васко
Велика - Величка
Върбан - Баню
Гена - Генка
Грозю - Грозчо
Гуна - Гунка
Гана - Ганка
Георги - Гошо
Димка - Дичка
Дечо - Дечко
Дамян - Маню
Добри - Дочку
Димитър - Митко
Елена - Ленче
Христина - Хриска
Илия - Илийчо, Личо
Иван - Ваньо
Кирил - Кирчо
Къню - Кънчо
Мария - Марийка, Марче
Марин - Маринчо, Марчо
Мома - Моша
Марко - Марчо
Нено - Ненчо
Надежда - Надка
Наца - Надка
Пеню - Пенчо
Пею - Пейчо
Продан - Промко
Петър - Печу, Петю
Радослав - Сави
Ради - Рашко
Райна - Райничка
Рачо - Рачко
Стефана - Стефка
Стоян - Тенко, Тенчо, Тачо
Стоил - Стойко
Стефан - Стефко
Спас - Паси
Сия - Сийка
Симеон - Моню
Симеона - Мона
Сава - Савка
Сави - Савчо
Сида - Сидка
Тодор - Тошко, Тотю
Тодора - Тота, Тотка
Тихол - Тишо
Цоню -Цончо
Христо - Ичо
Юрдана - Данка
Юрдан - Данчо
Яна - Янка
Инф.: Мария Тодорова Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, 7 кл.
Юли 1990 г., Н.Н.
Прякори, прозвища и фамилни имена
Абазъта Иван, дядо Абазанко
Айтата Ристу - от тур. "хайта", без работа
Айцата Пеньо
Алимана дядо Стоян
Америката Пеню - бивш емигрант, ходил на гурбет в Америка и се върнал
Апото Минчо
Арабаджията Иван - майстор коларо-железар
Бабата Цаню
Бай Ганьо - викаха така на Ристо Стоянов, щот бил прост, той умря към 1950-та година.
Балбузанте - родово име (РИ)
Барабанджията Цаню - селския глашатай
Барабаните - РИ
Белчовци, Белича Тодор
Бившия горски Иван
Бижефта (Бижетата), те са и Фарашите - РИ
Бирито Ристо - от "бири" - ас, туз при игра на карти
Боата Стоян
Бодура Иван - това е тоя, дето уби трима и себе си, а стреля по още двама
Борсука Иван, Руси - лесно се разсърдвал и се набосучвал, намусвал се и дълго време стоял сърдит
Бонювци - едни от първите заселници в селото, образуват Бонювска махала
Брадичито Васил
Бръмбъзая Сави
Бумбала Велико, градинар
Буците, Буцата Иван
Бърдаря дядо Гено - майстор на бърда, бърдото разпределя конците на стана.
Бърнито Колю - майка му се казвала Бърна, тя е хърцойка от Кацелово, те имат такива имена, ние нямаме; "бърна" - устна.
Ванчетата, Ванчовците
Валяча и Валянката, мъж и жена - на мелницата на Пашалом бил валяч
Влашинков дядо Димитър
Гайдурите - РИ
Галача Ботю
Голия Тодор
Готенката Иван
Гранатата баба Димка
Гъзерков Петко
Далдовци
Данета
Даскала Тодор
Дериконевти, Дериконевите - РИ, касапи били, веднъж одрали един кон, който не бил умрял и им дали този прякор
Делицвятковци - РИ
Джонката Иван
Драгошинти - РИ Драгошиновите
Дудовци - РИ
Дългия - Ойчов Васил
Дърварите - РИ
Дянковци - РИ
Жебчито, Жабата дядо Ради
Женката Васил - приказвал кат жена
Жолито
Жумака Иван - "жумак", дълга тояга, в долния край закривена
Жунчито - от маджун, майка му му казвала "Папай мама жунчи - маджун. А детето казвало - има чички гледа ма, има чички - мъда ги. А то една мишка паднала в маджуна.
Зайчето Богдан - като младеж си срязал горната устна и тя зараснала цепната като на заек. После винаги носел мустак
Знайш Дончо - като приказвал често вмъквал думата "знайш"
Зонов Иван
Зубрито Васил
Зъмските, Зъмския Сави - веднъж сръбнал яко и рекъл в кръчмата - Сега ша играя зъмската. И легнал по гръб на пода и взел да играе, да се друса както е легнал и така му излязал прякора.
Зъркелята - от тоя род всички били с изпъкнали очи
Казака Иван, Рачо Казака - той държеше кръчма в Русе. Беше написал табела: "Който разбира при Казака се спира. Винаги топла чорба". Сега я измести на село. От пред и отзад - все казак, тъй казва.
Калауря Ристо - ЛИ, по местоживеене - в Калаурската махала.
Камбурите - РИ, от тур. Kambur, гърбав, преселени от Плачковските колиби.
Канджората Колю
Капака Георги - играел футбол като кон с капаци - не подавал на никого.
Карлянката Сави
Катито Иван
Качурковци - РИ
Керемидата Дончо
Керовци - РИ, Керовци са сочени като първите заселници на селото.
Килито Ристо
Клисито, Клисурския Христо
Кота Маню - от "кот", котарак
Кощрявата Васил - Той идва веднъж вкъщи и вика - Кво прай Богдан Зайчето. Скуби кощрява, му рекох, пък той са завъртя и си отиде.
Крушата Иван
Кутулката Нено
Кучето, Кучката Иванката
Кълакачката Ангел
Кълвача Васил
Кърджилята - РИ
Къртака, Къртаците, Кольо Къртиту - РИ, от "кърт", къртица
Къртипъня - къртил пънове, изкоренявал дървета
Късака - от "къс", нисък, дребен на ръст
Лисиците, Лисугерите, Лесито Пенчо
Ловджийката Цена
Лонджата Стоян, Деню
Лудия Тодор
Лютвито
Магарето Киро, Боню
Майорите
Мекицата Цаньо
Мандалото Димитър
Манджуците - РИ
Маното Васил
Мароците
Мартаците - РИ
Марципана, Марципанката
Митата Гога - Димитър Гьоргьов, отишли на сбор на Божичен и един пиян му объркал името
Мишковци, дядо Михо
Мокрия
Мочахта, Мочето Тодор, Ристо, наричат ги и Цокерите
Муната Иван
Мусата Димитър
Мъшкуля Христо
Новаците - по РИ Новакови, преселници от Новакова махала, Тревненско
Оджата Пеню - от тур. "оджак", огнище, дълъг като кумин
Пакета Тодор
Пакетчето Христо - син на Тодор Пакета, затова наричан умалително
Пат Герги - Гьорги Патето, от род Патяхта (Патетата), пощаджия
Папуркови, Папурчето Димитър - РИ, от тур. ‘папур’, диал. название на царевицата
Пашанкови, Пашата - РИ, от тур. ‘паша’
Пенковци - РИ, те са преселници от Балкана, но първо са се заселили в село Караманово на Янтра и оттам са дошли тука. Техния дядо е бил убил някакъв турчин и за да не го хванат, избягва насам, а тогаз таквиз са били законите, че от един район не те ловят в друг.
Пиперковата баба Рада
Полята
Попските - РИ по професионален признак на прадед
Птичито Рачо
Пуйкята, Пуйчето Васил
Пъзлаците, Пъзльовци - РИ, от диал. пъзльо - страхливец
Пърлювци - РИ
Рогушката
Руйчето, Иван
Сапуня
Сапунчето Данка
Самутя Стоян
Свекървата Йордан
Свинята Дядо Колю - много дебел и с много деца
Скиндеря Ристо - РИ
Ставраците - РИ
Сома Стоян
Тачето
Тевекелите - РИ
Тихата стъпка Недко
Торбата дядо Иван
Увалето Митю - Дойде Митю да спи в София у нас за два-три дни, след което се прибирал за Табачка. Рекох - Я, да ти дам някоя друга торба, да ги дадеш на мама. Пък той - Ама, увале са, обемисти значи, ще му пречат. Тоя прякор ние му го измислихме.
Узуна Тотю - от тур. ез. "узун" - дълъг.
Фарашите - РИ, "фараш", лопатка
Фицата
Фурнаджията Пеню
Цампурко, Кольо
Цацата Ристу - ходил на пазар, искал да си купи риба, ама имало само цаца. А, цаца!, рекъл той. А, бе, цаца, ама риба - викал продавача. Да, ама, цаца. И оттам му излязло името.
Циганина Юрдан - бил черен, с по-тъмна кожа, него запомнили да се хвърля в реката за да извади кръста по Йордановдев
Цигуто Бени - цигулар
Цигуларя Васил - цигулар
Цуцетата, Цуцата Пена
Цънцарите - РИ
Чакмаците - Иван Чакмака е дядо на баща ти, затова и на него викат Иванчо Чакмачето, викат им така, защото са спокойни хора, ама бързо са палят. Избухват бързо, ама и лесно се успокояват, такъв им характера - като чакмак, искри хвърля само.
Чаушевите - РИ
Чейкоата Тодор - като малък бил много хубаво дете, синеок, рус, казвал - Отивам на чейкоа (черкова)
Червен Пеню
Чочо Димитър Недев
Чугуна Къньо
Чуфлиците - Навремето така се събираха селските ергени от Червен и Табачка на Бей чифлик, че е на границата и там пасяха животни, бореха се. И изтикали го да са бори срещу един от Червен, ама много здрав, много як така. А нашия бил дребен и преди да са хвърли да са бори, зел да гледа кръвнишки, риел така с крак, все едно, че е бик, хванал един царевичак със зъби и го скършил. След което се хвърлил и навалил тоя от Червен. Тая работа се разчула, прочул се и като го питат къде стана, кой той, понеже на Бей чифлик, затова Чуфлика зели да му викат, а на неговите - Чуфлиците.
Шабана Беню - селския говедар
Шайката Нено
Шишковци - РИ
Шопара Иван
Шука Васил
Шулеца Иван
Шулкана Мария
Шумолията Пейо
Щурчо викаха на дядо Тошко, на Богдан Зайчето - дядо му.
Юрешките, Юрките, Юрдеците - Гьорги Юрдечито
Яловчето Иван - имало някой осиновен в рода му
Инф.: Елена Пенчева Пенчева, р. 1906 г. в с. Табачка, род от мах. Колибите, Габровско, Мария Тодорова Богданова, р. 1925 г. в с. Табачка, 7 кл., Неда Стоянова Недева, р. 1921 г. в с. Табачка, Богдан В. Богданов, р. 1921 г. в с. Табачка, осн. обр.
Юли 1997 г., Н. Н.
Фамилни прозвища
Лисиците - защото крадат
Кучетата - много лаят
Тевекелите - защото имат куц в рода
Камбурите - имало с гърбица някой от тях
Главените - прадядото ходил на Божи гроб и донесъл черни гологани, хвърлил ги на мегдана да ги събират. Тоз човек глава има, рекли и оттам - Главените.
Попови - където има поп
Ковачеви - правят йемежи, мотики.
Кожухарови - дядото правил кожуси
Борсуците - много проклети
Зъмските - като зъми са
Къртакови - къртици, подмолно действат
Чакмаците - лесно се палят, характера им такъв
Инф.: Величка Минчева Василева, р. 1920 г. в с. Табачка, 2 отд.
Юли 1997 г., И. С.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.03.2005
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Табачка. Теренни материали и проучвания. Съст.: Николай Ненов. Русе, 2004.