ШЕПА ПРЪСТ

web | Български поети от Бесарабия и Таврия

На светлата памет
на баща ми

Човекът е вечният роб на съдбата,
тя ни посочва земния път.
Роден си, когато се режат лозята,
замина си, тате, кога ги берат.

Ний със умрелите сме неделими.
Истина й само - шепата с пръст.
Правнукът, кръстен на твоето име,
тате, понесе фамилния кръст.

© Михаил Бъчваров-Бондар
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.06.2005
Български поети от Бесарабия и Таврия. Антология. Съст. Елена Налбантова. Варна: LiterNet, 2005